Бившия играч на "Видима- Раковски" Антонио Павлов заяви пред 7 ДНИ СПОРТ, че престоя му в Севлиево е свързан с едни от най- щастливите му моменти във футболната му кариера.
Антонио е роден на 2-ри септември 1988 г. в град София и е юноша на "Левски". Когато е едва на 17 год. дебютира за първия отбор в мач срещу "Беласица", като успява да отбележи гол.
След това неговата кариера продължава в отборите на "Калиакра" (Каварна), "Спортист" (Своге), "Чавдар" (Бяла Слатина), а в последствие е привлечен в Севлиево и получава шанс за изява от тогавашния старши треньор Димитър Тодоров, който е решил да изгради един млад и боеспособен отбор. В отплата на полученото доверие Павлов става един от водещите футболисти, като е с решаваща роля за класирането на отбора в "А"- група. В 28 мача реализира 10 попадения, с което се нарежда на втора позиция сред голмайсторите.
За престоя си в Севлиево, футболиста заявява: "В Севлиево бяха едни от най-щастливите ми моменти. Играех добре, вкарвах голове. Без никакви средства успяхме да вкараме отбора в "А" група. Умирахме от глад, но го постигнахме".
Цялото интервю дадено след края на двубоя между отборите на "Локомотив" София и "Левски" София:
- С вашия гол спряхте победната серия на Левски, щастлив ли сте?
- Чак да съм щастлив... Не мога да бъда щастлив, защото обичам сините. Чувствам се добре, защото вкарах, но не съм щастлив, защото това може да им попречи по пътя към титлата.
- От толкова време не играете в Левски и въпреки това имате сантименти?
- Много ясно, аз съм левскар откакто се помня и искам винаги да са шампиони.
- Вярвахте ли, че можете да спрете Левски?
- Да, не сме се съмнявали. Ние сме много добър отбор и можем да създадем проблем на всеки. Ако си бяхме вкарали тези две положения още в десетата минута, можехме да бием с лекота.
- Левски не се представи на ниво, дали сините не подцениха мача?
- Не, но червеният картон на Гаджев много им попречи. Няма право един добър футболист като него да прави такава глупост, да рита човек без топка. Това е недопустимо. Може би се изнерви, защото нашият капитан му направи фаул и затова му посегна. Но пак казвам – няма право, той е професионален футболист.
- След мача сините бяха бесни, честитят ви премиите от Лудогорец?
- Освен Тодор Батков друг не е бил лошо настроен към нас. Иво Тонев дойде да ни поздрави след мача и ни пожела успех. Само Батков се изказа така негативно, за някакви премии от Лудогорец говореше, за които никой не знае, че има.
- Влязохте като резерва, какво си мислехте, когато се появихте на терена?
- Вярвах, че мога да вкарам гол. Говорехме си със моите съотборници, докато загрявахме, още тогава бях почти убеден, че ще вкарам. Така го чувствах просто.
- След този мач амбициите на Локо Сф за евротурнири не изглеждат толкова нереални...
- Като гледам какво им е нивото на другите отбори, според мен спокойно можем да играем в Европа. Освен Левски и Лудогорец, отчасти и Ботев Пд, не виждам, кой заслужава повече от нас.
- Започвате кариерата си в Левски, но след това сте сменил 8 отбора?!
- Започнах в юношите на Левски още през 2000 година. Дебютирах за първия отбор на 17, като дори отбелязах гол срещу Беласица. После “сините” ме преотстъпиха в Калиакра. Беше много далеч, аз пък бях твърде млад. Не се чувствах много добре. Изкарах един полусезон, след което се върнах в Левски, направих подготовка, но след това ме пратиха в Спортист (Своге), после в Бяла Слатина, Видима-Раковски... В Севлиево бяха едни от най-щастливите ми моменти. Играех добре, вкарвах голове. Без никакви средства успяхме да вкараме отбора в "А" група. Умирахме от глад, но го постигнахме. После Кокала ме взе в Славия. Точно по онова време имах проблеми с контузии, струпаха ми се много лоши неща. Не успях да се наложа и след един полусезон преминах в Лудогорец. Ивайло Петев ни взе, за да вкараме отбора в "А" група. Още тогава целите и амбициите бяха големи, имаше много пари. Когато отборът влезе в А група се разбрах с ръководството да ме пусне в чужбина. Имах оферта от израелски отбор и прецених, че за мен ще е по-добре да изляза навън. Не съжалявам за решението си. В Апоел (Йерусалим) играх шест месеца, след смяната на треньора обаче се върнах в България и подписах с Локото. И се надявам този път да е за по-дълго.
Стиляна Божидарова
Антонио е роден на 2-ри септември 1988 г. в град София и е юноша на "Левски". Когато е едва на 17 год. дебютира за първия отбор в мач срещу "Беласица", като успява да отбележи гол.
След това неговата кариера продължава в отборите на "Калиакра" (Каварна), "Спортист" (Своге), "Чавдар" (Бяла Слатина), а в последствие е привлечен в Севлиево и получава шанс за изява от тогавашния старши треньор Димитър Тодоров, който е решил да изгради един млад и боеспособен отбор. В отплата на полученото доверие Павлов става един от водещите футболисти, като е с решаваща роля за класирането на отбора в "А"- група. В 28 мача реализира 10 попадения, с което се нарежда на втора позиция сред голмайсторите.
За престоя си в Севлиево, футболиста заявява: "В Севлиево бяха едни от най-щастливите ми моменти. Играех добре, вкарвах голове. Без никакви средства успяхме да вкараме отбора в "А" група. Умирахме от глад, но го постигнахме".
Цялото интервю дадено след края на двубоя между отборите на "Локомотив" София и "Левски" София:
- С вашия гол спряхте победната серия на Левски, щастлив ли сте?
- Чак да съм щастлив... Не мога да бъда щастлив, защото обичам сините. Чувствам се добре, защото вкарах, но не съм щастлив, защото това може да им попречи по пътя към титлата.
- От толкова време не играете в Левски и въпреки това имате сантименти?
- Много ясно, аз съм левскар откакто се помня и искам винаги да са шампиони.
- Вярвахте ли, че можете да спрете Левски?
- Да, не сме се съмнявали. Ние сме много добър отбор и можем да създадем проблем на всеки. Ако си бяхме вкарали тези две положения още в десетата минута, можехме да бием с лекота.
- Левски не се представи на ниво, дали сините не подцениха мача?
- Не, но червеният картон на Гаджев много им попречи. Няма право един добър футболист като него да прави такава глупост, да рита човек без топка. Това е недопустимо. Може би се изнерви, защото нашият капитан му направи фаул и затова му посегна. Но пак казвам – няма право, той е професионален футболист.
- След мача сините бяха бесни, честитят ви премиите от Лудогорец?
- Освен Тодор Батков друг не е бил лошо настроен към нас. Иво Тонев дойде да ни поздрави след мача и ни пожела успех. Само Батков се изказа така негативно, за някакви премии от Лудогорец говореше, за които никой не знае, че има.
- Влязохте като резерва, какво си мислехте, когато се появихте на терена?
- Вярвах, че мога да вкарам гол. Говорехме си със моите съотборници, докато загрявахме, още тогава бях почти убеден, че ще вкарам. Така го чувствах просто.
- След този мач амбициите на Локо Сф за евротурнири не изглеждат толкова нереални...
- Като гледам какво им е нивото на другите отбори, според мен спокойно можем да играем в Европа. Освен Левски и Лудогорец, отчасти и Ботев Пд, не виждам, кой заслужава повече от нас.
- Започвате кариерата си в Левски, но след това сте сменил 8 отбора?!
- Започнах в юношите на Левски още през 2000 година. Дебютирах за първия отбор на 17, като дори отбелязах гол срещу Беласица. После “сините” ме преотстъпиха в Калиакра. Беше много далеч, аз пък бях твърде млад. Не се чувствах много добре. Изкарах един полусезон, след което се върнах в Левски, направих подготовка, но след това ме пратиха в Спортист (Своге), после в Бяла Слатина, Видима-Раковски... В Севлиево бяха едни от най-щастливите ми моменти. Играех добре, вкарвах голове. Без никакви средства успяхме да вкараме отбора в "А" група. Умирахме от глад, но го постигнахме. После Кокала ме взе в Славия. Точно по онова време имах проблеми с контузии, струпаха ми се много лоши неща. Не успях да се наложа и след един полусезон преминах в Лудогорец. Ивайло Петев ни взе, за да вкараме отбора в "А" група. Още тогава целите и амбициите бяха големи, имаше много пари. Когато отборът влезе в А група се разбрах с ръководството да ме пусне в чужбина. Имах оферта от израелски отбор и прецених, че за мен ще е по-добре да изляза навън. Не съжалявам за решението си. В Апоел (Йерусалим) играх шест месеца, след смяната на треньора обаче се върнах в България и подписах с Локото. И се надявам този път да е за по-дълго.
Стиляна Божидарова